Образец от текста: —Току
рекли нашите българи – развитие, развитие! Да се развиела веднъж
нашата България, че тогава щяла да успее във всичките си работи.
Ето тя веч отчасти се разви, че и цъфна. А нещо плод завърза
ли? Не, не можа. Завърза, но невкусен. Питаш — защо да е невкусен?
Нали всеки един плод, който е от добро дърво, трябва да е вкусен,
защо да е невкусен? Въистина, от добро е дърво, но нали сте
виждали по планинските места пролетно време сливите като цъфнат
и в някои години, вместо сливи да завържат, те напротив – завързват
рога с червей вътре, за ядене не стават. Само децата ги ядат,
още докато не са застарели рогата, още докато са млади и червеи
незавъдили. Защото децата от вкус не проумяват, а като им понакиселява,
чини им се, че е сладко. Развитието от толкова години насам
чакахме и цъфтението му, а и плодовете му веч видяхме! Ние казахме
по-напред и пак ще повторим, че каквото и да стануват нашите
българи — те са си пак същите.
— Ей ги, нашите учители — като ходиха за науки по Европа, какъв
плод донесоха от тамо? Като са твърде много учили — преучили
са се вече, та не стават за нищо. Подготвяли са се да бъдат
солта на света, а те самите — останали безсолни и каква полза
от тях сега, а?
— И въистина, учението е най-добро, полезно и свято нещо. И
не учението нападам. А ония учители, които имат крив разум и
учението представят криво. Защото уж са учили, за да придобият
още ум, а те, колкото са имали и него са изгубили, та не могат
да проумеят званието, че са учители. На тях человеците поверяват
най-драгоценното си имане, най-безценното нещо – невръстните
си деца, за да приемат те от учителя първата си душевна храна,
както приемат от майка си млякото.
—Тя, науката, не е крива. Защото който прави ножове не е убиец,
а който ги употребява за убийство – той е убиец. |